Имало едно време…

“Милион години преди човека, те пасяли из пустите равнини и се ръководели от гласове, чувани само от тях. Най-напред познали човека като свой преследвач, защото дълго преди да ги опитоми за труд, той ги убивал заради месото. Съюзът с човека завинаги щял да остане колеблив, защото страхът, който той всял в сърцето му бил твърде силен, за да бъде забравен. От онова време, когато конят бил опитомен винаги е имало някои хора, които са разбирали това. Те надниквали в душата на животното и лекували раните, които откривали там. Те нашепват тайни на тревожното създание. Тези хора са известни като Шепнещите.”

The horse whisperer (Повелителят на конете) 1998, реж. Р. Редфорд

Около средата на 18 век в Ирландия се ражда Даниел Съливан. Той става известен с работата си със системно травмирани или претърпели инцидент коне, които са обявени за агресивни и неподатливи на обучение. Успехите му били смайващи, но той не разкрива методите си на работа. Хората, наблюдаващи го от страни, виждали само, че той говори с тих глас нещо на конете. За това го нарекли „шепнещият”. Съливан не обучава последователи, но неговата работа не е забравена. Делото му вдъхновява американеца Уилис Пауел, който оставя за света книгата “Тахихиподамия- Нови тайни в обучението на коне” (Tachyhippodamia – the new secret of taming horses) може би първия труд свързан с отношението, наричано днес “natural horsemanship”. В книгата е добавен и материал на третия, живял около средата на 19 век „шепнещ” -Джон Соломон Рейри (John Solomon Rarey.). Той се занимава с рехабилитация на сериозно травмирани, обявени за безнадеждни коне. Живее едва 39 години, но остава забележителна следа за съвременниците си. Описва опита си в книгите “Обучение на диви коне” и “Пълен курс по обучение на коне”(The Complete Horse Tamer).

В днешно време най-известни продължители на делото на „шепнещите” са Пат Парели, Монти Робъртс, Александър Невзоров и др.




Natural Horsemanshipфилософия и практика на работа с коне по начин, съобразен с техните инстинкти, поведение, стадно чувство и лични качества. Комуникация между човек и кон, изграждана на базата на естествените взаимоотношения между самите конете.