Вълнуват ви много въпроси, даже може да имате притеснения, несигурност. Може да се колебаете дали това е за вас, дали ще се справите, не е ли вече късно да се учите. А може дори да ви е страх от конете.
Вижте какво предлага на начинаещите ездачи конна база „Адгор” и, ако имате още въпроси, не се колебайте да се свържете с нас.
„Начинаещ” е всеки, който никога не се е качвал на кон. Но също и всеки, който още няма добър баланс и стабилен независим седеж върху коня, няма затвърдени основни умения за управлението му – на първо място да може да го спре, да го подкара в желания ход и да задържи този ход, да сменя посоката, да спазва дистанция.
Етапи
Обучението минава през няколко различни етапа. Готовността на ездача да мине на следващия етап се преценява от инструктора.
Едновременно с ездата, ще научите и много за конете, за психологията, за поведението им, ще започнете да ги „познавате”.
Изграждане на баланс и стабилен независим седеж върху коня
Усвоява се правилен седеж: за какво служат и какво да правят краката, таза, кръста, гръбнака, врата, главата. Развива се усещането за ритъм, синхрон и правилна реакция на тялото към движението (и промяната в движението) на коня.
На този етап учещия се използва ръцете си, за да се придържа за седлото.
Прилкючва, когато ездачът може на ходом, тръс (манежен и облекчен) и галоп да не се придържа за седлото.
Провежда се навън, сред природата.
Учещия се НЕ управлява коня си.
Независимост на ръцете от движението на останалата част от тялото
Ездачът усвоява умението да не движи прекомерно ръцете си и да използва краката и позицията на тялото си, за да подсигури своята стабилност.
Този етап надгражда предишния, като ръцете са свободни и на правилното място или държат поводите, които са много дълги и висят свободно. Целта е да не може грешка на учещия се да повлияе на коня.
Приключва, когато на ходом, тръс (манежен и облекчен) и галоп, при тръгване и спиране ездачът държи ръцете си стабилни, на място и без излишни движения.
Провежда се навън, сред природата.
Учещия се НЕ управлява коня си.
Основни умения за управление на коня
Ездачът се учи да използва поводите, краката и тежестта на тялото си, за да управлява коня.
Приключва, когато учещия се умее:
- да спира коня си от ходом, тръс (манежен и облекчен) и галоп;
- да му задава желания ход и направление и да ги задържи
- да спазва дистанция с другите коне.
Провежда се навън, сред природата и/или на манежа.
Учещия се управлява сам коня си.
Как „учещия се не управлява коня си”, а в същото време ездата се „провежда навън, сред природата”?
Докато начинаещия ездач няма добра и сигурна стойка, той трябва да се придържа за седлото и не би могъл да използва ръцете си, за да управлява коня.
Докато ръцете му не са достатъчно неподвижни, стабилни и независими, не може да използва поводите без да има риск да дърпа, да удря, или даже, ако загуби баланс, да се хване за поводите и да „увисне” в устата на коня.
Затова той не държи поводите и неговият кон се управлява от инструктора.
Ученика и инструктора яздят един до друг, като инструкторският кон е малко по-напред. За рога на седлото му е закрепено въже, с което е вързан коня на ученика: така инструкторът може да направлява хода му и при нужда да го промени (или спре) изключително бързо.
“Прикрепването” на коня на учещия се към рога на седлото, дава на инструктора допълнителен контрол върху него, респективно повече сигурност за самия учещ се.
Това дава възможност на начинаещия да се концентрира върху баланса и стойкта си. И да ги развива върху разнообразен терен, в различни направления.
Защо не се започва с кордиране на манежа?
Считаме, че воденето от коня е по-безопасно за ученика, защото инструктора има много по-голям и по-бърз контрол върху коня на начинаещия.
Също и че, ако в началото не трябва да се бори и с центробежната сила от движението в кръг, човек усвоява по-лесно и по-бързо. А, от неравния терен и различните, не винаги равномерни конски крачки, тялото му много скоро започва инстинктивно да реагира на движението на коня.
Продължителност на едно занимание
Това зависи от желанието ви. Обикновено се започва с половин- или едночасови тренировки, за да не бъде натоварването, което не е само физическо, прекомерно. И много скоро ще сте в състояние да правите и по-продължителни езди.
Колко време отнема
На този въпрос няма отговор. Всеки напредва със свой темп.
За кого е подходящо
Практически за всеки, който има желание. То е по-важно от годините или физическата подготовка. Но за малките деца има и малки разлики (вижте „Езда за деца”). Ако имате притеснение или дори страх от конете, работата от земя е средство, което ще помогне да разберете коня и да комуникирате с него. Така ще отпадне и притеснението и страха, защото те обикновено са породени или от непознаване, или от предишен опит.
Други подходящи занимания от “Езда и работа с коня”:
Работа от земя (особено подходящо, ако имате страх от конете)
Грижа за коня
Разходка на кон
Работа с ласо от кон
Естествени взаимоотношения с конете (Natural Horsemanship)
Комплексна обучителна програма „Адгор”
За максимална безопасност при ездата, коня на начинаещия е прикрепен към коня на инструктора "на една ръка разстояние"
Ездата е баланс. Истинския баланс се изгражда без използването на стремена.
Разнообразният терен навън помага на ездача да изгради по-добър баланс
Урок по спиране: за да бъде ездата приятна, на ездача му трябват минимум 2 неща - добър баланс и умение да спре коня си
Подкарването на коня, както и всяко друго нещо, трябва да се научим да го поискваме с минимално напрежение
Конят следва лидера. В началото всички не вярват, че коня ще ги последва и проверяват дали е още там : )
Езикът на тялото е ключов при работата от земя с коня, но усвояването му отнема време
Ездата трябва да е безопасна. Преди да се качим върху коня, е добре да се уверим, че реагира адекватно на подадено напрежение (т.е. команда)
Качването и слизането от коня също трябва да се научи
Усвояването на работата с коня изисква внимание, търпение и много обяснения и повторения
Ездата е за всеки - само трябва да има желание и удоволствие от нея
Ездата наистина е за всеки: дядо и внуче
